Съдържание
Предупреждение в началото
Обръщаме се на „ти“, защото е лично.
Помниш ли сцената от Матрицата (1999) в която Морфей предлага на Нео избор между синьото и червеното хапче? В момента си изправен пред същия избор. Ако продължиш да четеш тази статия, животът ти никога повече няма да бъде същият. Предупреден си!
На живот и смърт
Темата по която ще говорим е на живот и смърт, и това не е просто клише. Става въпрос за моментът на твоята собствена смърт и за животите на много хора.
Животът на твоите близки и животът на хора за които може би не предполагаш. Истината е, че този момент ще дойде независимо дали искаш или не, затова е по-добре да си подготвен за него. Ще вървим стъпка по стъпка и на всяка ще научаваш за възможностите, които имаш. Целта на други подобни статии е да насърчат хората да изберат да дарят след смъртта си. Нашата цел е само да ти помогнем да знаеш. Защо ли? Защото знанието е сила! Като го споделяме с теб ти ставаш по-силен, обществото ни също става по-силно, а кой не иска да живее в общество изградено от силни хора.
Ако се интересуваш от т. нар. „живо“ донорство, скоро тук ще има и такъв материал.
По подразбиране си донор
Повечето хора не са наясно, че в България системата за донорство на органи се основава на принципа на презюмирано съгласие. Това означава, че всеки пълнолетен гражданин автоматично се счита за потенциален донор след смъртта си, освен ако приживе не е декларирал писмен отказ. Този принцип е заложен в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, но много малко хора са информирани за него. Това води до множество неясноти и затруднения в практическото приложение на донорството.
Как да откажеш?
Ако не искаш да бъдеш донор, трябва да подадеш писмена декларация:
- При личния си лекар, който ще информира Регионалната здравна инспекция, а тя – Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).
- В общината по постоянен адрес, ако нямаш личен лекар.
Ако искаш да бъдеш донор, формално не е необходимо да правиш нищо. Но за да бъде волята ти уважена, е важно близките ти да знаят за решението ти. Както ще видим, тяхната роля е решаваща.
Какво пречи да станеш донор?
Смърт извън лечебно заведение
Ако починеш извън болница, например у дома или на обществено място, органите и тъканите ти не могат да бъдат използвани за донорство. Това се дължи на липса на необходимата инфраструктура и организация.
Смърт в болница без удостоверение
Ако се намираш в лечебно заведение, което няма лиценз за вземане на органи и тъкани, донорството е практически невъзможно. Дори ясно изразена воля приживе не би могла да се реализира.
Смърт в болница с удостоверение, но без активна дейност
Някои болници имат лиценз за донорски дейности, но на практика не ги извършват. Това е често срещан проблем, който води до пропуснати възможности за спасяване на животи. Дори е възможно роднините ти да настояват и да им бъде отказано.
Смърт в болница с активна донорска програма
Най-голям шанс органите ти да бъдат използвани има, ако смъртта настъпи в болница с активна програма за донорство. За съжаление, такива болници в България се броят на пръсти.
Следващи стъпки и възможности
С тези знания вече по-лесно можеш да вземеш информирано решение. Ако искаш да подкрепиш донорството, трябва да се увериш, че близките ти знаят за твоята воля. Преди вземането на каквато и да е част от потенциалния донор, по закон се уведомяват неговите роднини. Това включва съпруг, родители, деца, братя и сестри, чичовци, лели, племенници и първи братовчеди.
По закон тяхното съгласие не се изисква, но имат право да изразят несъгласие. Проучвания показват, че ако волята ти е била ясно изразена приживе, вероятността семейството ти да я уважи е значително по-висока.
Даряването на органи е най-висш израз на хуманност. То дава шанс за живот на хора, които иначе биха го загубили. Затова, ако темата е важна за теб, направи следващата крачка – информирай се, говори с близките и приятелите си и сподели знанието.
Защото знанието е сила, а донорството – надежда.
… И все пак, вероятността да станеш донор в България е много малка. Какво още трябва да се направи? Много неща. Промени в нормативи, процедури, надграждане на знания и умения сред лекарите, организация, модернизация, да се срещнем със страховете и предразсъдъците си, и други… И най-същественото – да съберем воля и сили за тези промени.
