На децата трябва да казваме: „Умираме, когато престанем да живеем“.
Смъртта на родител е преживяване, което променя човека завинаги — независимо дали е на три месеца или на тридесет години. Ранната загуба на родител е едно от най-силните преживявания, с големи последствия върху развитието на детето.
Възрастните обикновено се опитват да „пощадят“ децата, като премълчават истината или казват поетични, но неверни неща. Статията е за тези, които са загубили родител и за тези, които търсят начин да говорят с децата честно и с уважение. Препоръките са универсални и се отнасят и за загубата на всеки близък за детето човек, с когото то е свикнало.
Възможно е да не се чувствате уверени да изпълните всички препоръки. В такъв случай само ги прочетете.
Детската скръб в зависимост от възрастта
Всички хора страдат от загубата, дори и понякога да не реагират видимо емоционално. Малките деца търсят миризмата, допира и гласа на родителя. Юношите се гневят и се отдръпват. Пълнолетните понечват да звъннат на номера, който вече не отговаря и скръбта връхлита отново.
Скръбта при бебетата и малките деца
Изглежда най-трудно да се обясни смъртта на дете, което още не може да говори. Бебетата и малките деца се тревожат от загубата, без да могат да попитат какво се случва, и реагират с прилепчивост, отчуждение, агресия. Понякога няма видими промени в поведението им, но това не значи, че не преживяват раздялата.
Малкото дете усеща отсъствието не толкова с ума, колкото с тялото си – в отсъствието на миризмата, на гласа, на топлината от прегръдката. За него светът е сбор от усещания, които създават принадлежност. Когато основен ориентир изчезне, светът заплашва да се разпадне.
Добре е да му се даде дреха, възглавница или шал, които носят миризмата на родителя, за да се почувства по-сигурно и да му се обясни с прости думи какво се е случило, точно както на по-голямо дете. Няма значение дали изглежда, че разбира. Дори и да не разбира думите, тонът, изражението, телесният език са достатъчно ясни. Тялото трябва да разбере за загубата, а по-късно езикът ще я превърне в история.
Лъжата наранява
Детето преживява загубата дълбоко и се приспособява, но измамата го наранява непоправимо. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто предупреждава, че неизговорените факти се превръщат в празнини в паметта – места, където изключително важна информация просто липсва и се връща под формата на телесни или психични симптоми. Истината не е тежест, а опора, която предпазва детето от това, разделението между тяло и слово да се превърне в рана.
Когато възрастните казват, че човекът „е заминал“ или „е станал звездичка“, детето го разбира буквално. То не знае какво е метафора – приема думите като факти. Едно момиченце, загубило кучето си, казало: „И аз искам да стана звездичка и да отида при него.“ Това не е поетична мисъл, а реално намерение. Лъжа като „той е заминал“ не го предпазва, а го оставя в безкрайно очакване човекът да се върне, без да може да попита или да провери. Когато възрастните решат да „пощадят“ детето и не му съобщават за смъртта, те всъщност го оставят да се справя само. Освен това, когато не им казват истината или ги лъжат, възрастните отнемат на децата възможността да им вярват, а те се нуждаят от доверие и стабилност точно в този момент.
Бебето или детето усеща лъжата по напрежението на възрастните, към което е особено чувствително. Парадоксално, то си обяснява напрежението с това, че му се сърдят и го обвиняват за изчезването на любимия човек. И действително започва да се чувства виновно.
Юношите и митът за „ужасния пубертет“
За тийнейджърите загубата на родител идва в момент, когато целият им свят е в процес на промяна – тялото, приятелствата, любовта, идентичността. Те още не разполагат със стабилен вътрешен център, а тъкмо го изграждат. Смъртта на родител в този период може да затрудни процеса на изграждане на личността.
Често се приема, че юношите са „ужасни“ и „непоносими“. Вместо подкрепа, тийнейджърът често получава критика и отхвърляне или отношение като към малко дете – когато се нуждае от доверие и утвърждаване като възрастен. Понякога тийнейджърът поема несъзнателно ролята на „възрастния в семейството“ – грижи се за живия родител, потиска скръбта си и се превръща в негов „родител“ – преждевременно зрял, но вътрешно празен.
Психолозите от European Child Bereavement Network споделят, че при тийнейджърите след родителска загуба честотата на соматични оплаквания, самообвинения и рисково поведение се удвоява, ако семейството не признава открито случилото се. Тяхното „лошо поведение“ е форма на лоялност – начин да запазят връзката с починалия, когато никой не говори за него. Юношите, точно както всички останали, имат нужда да разговарят за човека, когото са загубили.
„За мен ти винаги ще си дете“
По-голямата биологична възраст не означава лесно понасяне на загубата. В България децата и родителите са силно свързани, често през целия живот. При създадена зависимост смъртта на родител може да бъде съкрушителна и за човек над петдесет. Обществото обикновено се отнася с разбиране, но същевременно очаква зрялост и способност за понасяне на скръбта от възрастните.
Истината като форма на грижа
Всеки човек, независимо от неговата възраст, има право да знае истината за всичко, което засяга неговото тяло и живота му.
Според American Academy of Pediatrics (2024) откритият и честен разговор с децата след загуба на родител води до по-бърза адаптация и по-ниски нива на тревожност, докато укриването на истината повишава риска от продължителна дезориентация и усложнена скръб. Тази информация е важна и за лекарите. В отделенията, където екипите подкрепят родителите да разговарят с детето за настъпващата смърт, последващите прояви на поведенчески разстройства при децата са по-редки (Journal of Palliative Medicine, 2022). И страшната истина, казана спокойно и на разбираем език, е успокояваща и за детето, и за останалите от семейството.
Истината, казана просто – „той умря, няма да се върне, ще го помним“ – е по-сигурна и по-деликатна от всяка измислена история. Вярата или не във вечния живот отвъд не променя факта на физическата смърт. Това са различни неща.
Какво най-често се спестява на децата, а трябва да им се каже?
- Че родителят е умрял. Точно с тези думи, без забавяне и без драма.
- Истинските причини за смъртта на родителя. Какво се е случило с него.
- Възможност лично да се убедят в смъртта.
- Да бъдат информирани какъв е планът за бъдещия им живот. Кой ще отговаря за тях, къде ще живеят, с кого, какво ще бъде ежедневието им, и други. Това е важно да им се каже, без да се драматизира, дори когато очакванията не са добри. Когато знаят, те са по-спокойни.
- Всяка правна и финансова информация, която ги засяга, поднесена разбираемо.
Да видиш, за да повярваш
Възрастните често решават вместо детето за какво „му е твърде рано“. Извеждат го от стаята, когато умира родителят или го държат далеч от погребението, „за да не страда“. У нас често се избягва присъствието на деца на погребения, докато в миналото, както и в настоящето в повечето западноевропейски общества участието им се приема като естествена част от ритуала за сбогуване. Точно както възрастните, децата не вярват на думи, а на доказателства. Те имат нужда да видят, да пипнат, да чуят. Ако не се сбогуват с тялото и не присъстват на ритуала, им е по-трудно да свържат загубата с реалността.
Ако децата ще присъстват на погребението
Позволете им да се оттеглят по всяко време, ако те поискат.
Преди погребението
- Кажете им какво ще се случи: че хората ще плачат, че ще носят цветя.
- Обяснете, че плачът не е слабост, а знак на обич.
- Кажете, че тялото може да изглежда различно – бледо, неподвижно.
По време на погребението
- До тях трябва да има възрастен, на когото имат доверие.
- Ако попитат нещо, отговорете веднага и просто.
- Ако искат да оставят цвете или рисунка, не ги спирайте, насърчете ги.
След погребението
- Отговорете на въпросите им.
- Разговаряйте за починалия – спомняйте си истории, снимки, интересни моменти. Вашите лични спомени им дават допълнителна и полезна гледна точка.
- Кажете им, че той няма да се върне, но ще се сещате за него.
- Ако детето пита отново и отново, бъдете подготвени да му отговаряте – то се опитва да подреди реалността.
Финансови трудности
За децата икономическите последствия от загуба на родител са много сериозни. От една страна, често намалява дохода на домакинството и се увеличават разходите – за грижи, пътувания, лекарства, понякога и за преместване. Съществуват риск от бедност, прекъсване или съкращаване на образованието или други неблагоприятни последствия.
Финансовите трудности не са непременно определящи за развитието им. Ако имат адекватна подкрепа от страна на възрастните, по-ранната загуба на родител може да ги направи силни и отговорни хора, които в някои случаи понасят трудностите по-добре от другите.
Правата на децата според българското законодателство
Освен моралното право да знаят истината, децата имат и законни права. Всички деца трябва да са запознати с тях, например:
- Семейният кодекс (чл. 125-130) гарантира, че родителят, който е останал жив, запазва родителските права и задължения, а настойничество или попечителство се назначават само, ако няма такъв родител.
- Законът за наследството (чл. 5-9) определя, че децата – независимо от възрастта – са задължителни наследници и имат право на т.нар. запазена част от имуществото на починалия.
- Законът за закрила на детето (чл. 3 и 4) задължава държавата да осигури подкрепа на децата, останали без родителски грижи.
Осиновените деца след навършване на пълнолетие имат право да научат истината за произхода си, съгласно чл. 105 от Семейния кодекс. Независимо, че законът позволява да се отложи, най-добре е те да знаят от самото начало.
Подкрепа за тези, които се грижат
Ако се грижите за дете, загубило родител, най-напред трябва да се погрижите за себе си.
Децата понасят скръбта изненадващо добре, стига да има възрастен, който е спокоен и адекватен. За да знаем как да се държим с деца, загубили родител, първо трябва да разберем какво означава загубата за нас самите. Днешните родители се оказват в празно пространство. Старите ритуали до голяма степен са се разпаднали и вече няма общност, която да поддържа човека по време на скръб. Паметните ритуали са важни и за децата, и за възрастните. Повече за значението им прочетете тук.
Когато дете загуби родител, истината, казана с любов, е първата форма на ред в хаоса. Но възрастните не бива да се справят сами, ако нямат тази увереност. Оцелелият родител трябва да потърси консултация със специалист, когато има нужда от подкрепа и знания. Във време, когато традиционната общност е на изчезване, професионалната помощ е от значение като място, където за болката може да се разговаря и да се търсят решения.
В заключение
Истината, ритуалът и принадлежността са трите опори на човешката скръб. Ако ги осигурим, децата ще пораснат не въпреки загубата, а с нея – с разбиране, че любовта не свършва със смъртта, а се трансформира в памет.
Прочетете също за първите дни на скръбта, скръбта при загуба на партньор и разговорите за смъртта. Предстои публикация за самотата при възрастните хора.
Прочетете също
Долто, Ф. (2019). Да говорим за смъртта [Parler de la mort]. София: Колибри.
Долто, Ф. (2024). Каузата на децата [The cause of children]. София: Колибри.
Долто, Ф. (2012). Когато се появи детето [Lorsque l’enfant paraît]. София: Колибри.
Долто, Ф. (2024). Основни етапи на детството [Les grandes étapes de l’enfance]. София: Колибри.
Източници
Chater, A. M., Howlett, N., Shorter, G. W., Zakrzewski-Fruer, J. K., & Williams, J. (2022). Reflections on Experiencing Parental Bereavement as a Young Person: A Retrospective Qualitative Study. International Journal of Environmental Research and Public Health, 19(4), 2083. https://doi.org/10.3390/ijerph19042083
Dowdney, L. (2000). Childhood bereavement following parental death. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 41(7), 819-830. https://doi.org/10.1111/1469-7610.00670
De Giorgi, G, Prado, M., Severgnini, B. (2023). DP18475 The Long Goodbye: the Economic Effects of Early Parental Death. CEPR Discussion Paper No. 18475. CEPR Press, Paris & London. https://cepr.org/publications/dp18475
Haine, R. A., Ayers, T. S., Sandler, I. N., & Wolchik, S. A. (2008). Evidence-Based Practices for Parentally Bereaved Children and Their Families. Professional psychology, research and practice, 39(2), 113–121. https://doi.org/10.1037/0735-7028.39.2.113
Schonfeld, D. J., Demaria, T., & COMMITTEE ON PSYCHOSOCIAL ASPECTS OF CHILD AND FAMILY HEALTH, DISASTER PREPAREDNESS ADVISORY COUNCIL (2016). Supporting the Grieving Child and Family. Pediatrics, 138(3), e20162147. https://doi.org/10.1542/peds.2016-2147
Нормативни документи
Семейен кодекс. (2009, посл. изм. и доп. 2023). Държавен вестник, бр. 47 от 23 юни 2009 г. Достъпен на: https://lex.bg/laws/ldoc/2135637484
Закон за наследството. (1949, посл. изм. и доп. 2021). Държавен вестник, бр. 22 от 29 януари 1949 г. Достъпен на: https://lex.bg/laws/ldoc/2121542657
Закон за закрила на детето. (2000, посл. изм. и доп. 2024). Държавен вестник, бр. 48 от 13 юни 2000 г. Достъпен на: https://lex.bg/laws/ldoc/2134925825