Има ли дарителство в България? В публичното пространство често чуваме едно и също твърдение: „Българите не даряват“. Тази фраза звучи почти като диагноза, а понякога и като присъда. Изричат я влиятелни обществени фигури – лекари, администратори, журналисти – и тя се повтаря толкова често, че започваме да я приемаме за истина.
Но какво показват фактите и какво мислят самите хора? Този материал разглежда как митът за „недаряващите българи“ се ражда, как се разпространява и как постепенно започва да оформя самовъзприятието ни.
Кой създава мита?
Най-ранният цитат в здравен контекст, на който попаднах, е от 3 декември 2009 г., когато в Vesti.bg излиза материал със заглавие: „Българите не ставали донори от недоверие.“ В текста се казва, че ниските нива на донорство на органи у нас се обясняват не само с организационни проблеми, а и с „липса на доверие“ у хората – рамка, която поставя началото на често повтаряната генерализация „българите не даряват“.
Твърдението, че българите не даряват, продължава да се използва в следващите години, по правило в кампании за кръводаряване и донорство на органи.
През 2021 г. тогавашният директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ д-р Христов заявява в интервю:
… проблеми има и в обществото и те донякъде са свързани с народопсихологията ни. Поради същите тези причини страната ни е на последното ниво в Европа по извършвани имунизации срещу COVID. Определящ фактор е степента на медицинска култура, както и манталитетът на населението.
Година по-късно проф. Венцислав Мутафчийски добавя:
Трябва да се има предвид и народопсихологията. Например в България имаме добри условия и умения за трансплантации, но много малко донори. И не само затова, че координаторите по донорство не ги откриват, а също и поради масови откази от семействата.
Подобни изказвания имат силата да насочват общественото мнение. Когато думите идват от хора на високи позиции, те придобиват статут на „неоспорима истина“. Така митът за отказващите се семейства и за „народопсихологията“ на българите започва да живее собствен живот.
Как реагират хората?
През 2023 г. проведох интервюта с граждани, настроени положително към даряването. Те бяха помолени да споделят дали според тях донорството е „нещо българско“.
Отговорите се разделиха в две посоки:
- Даряването е общочовешко. Някои смятат, че щом да даряваш е добродетел, то това е и „българско“. „Българите са добри хора, както навсякъде има добри хора.“ – лекар, 38 г.
- Даряването е чуждо. Други вярват, че това идва „отвън“ – американско или европейско. „Информацията за донорство я знам от филмите. В България не съм го виждала.“ – жена, 27 г.
Влиянието на мита
Хора, които искрено вярват в смисъла на дарителството, започват да говорят за сънародниците си с недоверие:
Народопсихологията идва от робството – капсулирани сме в рода.“
Ами, аз съм останал с впечатлението, че като цяло в тъз държава манталитетът на хората е, че не обичат да дават"
Това е механизъм на вътрешно отъждествяване с негативното. Хората се дистанцират от „българите, които не даряват“, но в същото време възпроизвеждат същите клишета.
Идентичност и страхове
Някои респонденти се опитват да си обяснят твърденията за съпротива към донорството с идеята за „запазване на българското“.
... все се бунтуваме, че някой ще ни наложи нещо, което не е наше и ще разбие начина на живот и ние няма да сме българи.
Българите са суеверни
Няколко от респондентите отдават малкото донорски ситуации на това, че българите са необразовани и суеверни.
Не сме достатъчно образовани… робуваме си на стереотипите и на бабините деветини и на черна котка ми мина пътя, и ей такива неща, които високоинтелигентният човек, както казах, не може да си представя, че ще ги направи.
… Много-много да не се раздаваме по хората, защото нещо лошо ще стане, суеверието е страшно…
Какво показват фактите?
Фактите сочат друго:
- Когато възникне реална възможност за даряване на органи, семействата невинаги биват питани.
- Броят на отказите от даряване на органи всъщност е малък. Малкият брой донори се дължи на системни проблеми – липса на процедури, координация, обучение.
- Кампаниите за кръводаряване и донорство на органи не се оценяват за ефективност.
- Българите даряват активно в други сфери – за образование, култура, социални каузи.
С други думи: няма убедителни доказателства, че „българите не даряват“. Това е мит, удобен за прехвърляне на отговорността от институциите към обществото.
Когато постоянно слушаме, че „не обичаме да даваме“, започваме да се възприемаме така. Това подкопава самочувствието и готовността за солидарност. Митът ни разделя, вместо да ни обединява около ценности като милосърдие и съпричастност.
В заключение
Истинският въпрос не е „Защо българите не даряват?“, а „Защо институциите ни прехвърлят вина, вместо да изградят работеща система?“ Проблемите с даряването на кръв или органи не произтичат от „народопсихологията“, а от липсата на ефективни системни решения.
Филантропията и даряването не са чужди на българите, а здравето е основна ценност. Българите сме дарявали и продължаваме да даряваме.
За да опровергаем мита, в human-care.net ще публикуваме серия от материали за дарителството в България. Прочетете готовите материали:
Кратка история на дарителството в България https://human-care.net/dariavat-li-balgarite-1/
Държавата като филантропия https://human-care.net/dariavat-li-balgarite-2/
Серията ще се допълва.
Източници
24 часа. (2022) Ген. Венцислав Мутафчийски: На пациентите трябва да се казва истината, така е честно. 24chasa.bg, Достъпно на https://www.24chasa.bg/mneniya/article/13375814.
168 часа (2022). Срамният отказ от донорство. Достъпно на https://www.168chasa.bg/article/11255073
Български дарителски форум (2025). Обществени нагласи към дарителството в България през 2024 г. https://dfbulgaria.org/2025/obsthestveni-naglasi-kam-daritelstvoto-v-balgariya-prez-2024-g/
Български дарителски форум (2014). Енциклопедия „Дарителството“. ИК „Проф. Петко Венедиков”.
Маринов, Д. (2003) [1891] Избрани произведения в 5 тома. Том 1, част 1. Народна вяра. Изток-запад.
Тодорова, П. (2021) Директорът на ИАМН д-р Христов: Процесът по донорство и трансплантации трябва да се реабилитира. medicalnews.bg, достъпно на https://medicalnews.bg/2021/10/11/директорът-на-иамн-д-р-христов-процесъ/
