Добре би било да познаваме многото лица на дарителството не само за да вярваме в доброто, но и самите ние да започнем да благо-творим.
Дарителството е толкова старо, колкото и самото човешко общество. От първите племенни съюзи, през древните цивилизации, до съвременните благотворителни кампании – идеята да дадеш без да очакваш пряка отплата е белязала развитието на културите и общностите по света.
Съдържание
Дарителството започва с взаимопомощ и реципрочност – помощ за „сродниците“ в момент на нужда, било при бедствия, войни или недостиг на ресурси. Антрополози като Марсел Мос и Клод Леви-Строс показват, че дарът е в основата на социалните връзки между племената. Първоначално той е бил част от сродяването – обмен на жени между общности, съпроводен с дарове и взаимни обещания за помощ. В тези затворени системи „своите“ са защитени, а „чуждите“ – изключени, дори възприемани като врагове.
От помощ за близките към грижа за непознати
Разбирането, че всички хора са равни и заслужават помощ, независимо от религия, етнос или местоживеене, се появява късно – в Европа през Новото време. Именно тогава се ражда модерната филантропия – не просто родова или локална грижа, а любов и съпричастност към човечеството като цяло. Самата дума „филантропия“, създадена в древна Гърция, съчетава „philos“ (любов, грижа) и „anthropos“ (човек). В трагедията на Есхил „Прикованият Прометей“ героят дава на хората огъня, жертвайки себе си – символ на велик дар в името на човечеството. Но като масова практика и ценност филантропията придобива популярност едва в епохата на модерността.
Филантропията е нагласа и идеология
Дарителството е една от най-популярните форми на благотворителност – безвъзмездна помощ за друг или за кауза чрез пари, имущество или доброволен труд. В съвременния смисъл то е насочено към по-широки, често абстрактни цели, като образование, здравеопазване, култура или социална справедливост, а не само към близки или познати хора. Тази разлика е важна: да помогнеш на съседското сираче е човешко, но да дариш за всички сираци е благотворителност – ангажимент към по-широка кауза, който излиза извън личния кръг. Именно поради мащаба и обществената значимост, благотворителните инициативи често се институционализират – създават се фондации, организации, обществени фондове.
Дарител може да бъде всеки, включително и човек без значителни финансови възможности – с време, умения или труд. Въпреки това, историята показва, че големите дарители често разполагат с ресурси, образование и социални контакти, които им позволяват да подкрепят мащабни каузи.
Дарителството в българската традиция
В традиционната българска селска общност взаимопомощта е част от оцеляването – общностите поддържат своите членове в трудни моменти. Но благотворителността, в модерния смисъл на целенасочена подкрепа за обществено благо, се оформя по-късно – особено чрез дейността на читалищата, които финансират училища, подпомагат талантливи деца, организират културни прояви.
Евлоги и Христо Георгиеви са най-известните български филантропи. Те посвещават цялото си имущество на каузата за развитие на висшето образование у нас, като даряват средства и терен за построяването на Софийския университет. Тяхната визия е била за образование, насочено към модерни, приложни науки с принос за индустрията и техническия прогрес. През периода 1878–1944 г. българите даряват щедро за образование, социални каузи и културни проекти. Най-голям дял от даренията са за училища, стипендии, библиотеки и културни институции. Социалната помощ – за сираци, бедни и болни – също е значима, често реализирана чрез женски благотворителни дружества.
Разрив и загуба на традицията
След 9 септември 1944 г. комунистическата държава национализира всички дарителски фондове и ги превръща в държавна собственост. Това има три тежки последствия:
- Имената на хиляди дарители потъват в забрава.
- Волята на дарителите е пренебрегната.
- Самата идея за дарителство е обезценена, защото държавата претендира да бъде единственият „благотворител“.
Въпреки официалната идеология на колективизъм и взаимопомощ, реалността е атомизация на обществото, отчуждение между хората и липса на лична инициатива за общото благо. Така традициите на дарителство и гражданско участие започват бавно да се възстановяват едва след 1989 г.
Дарителството в България днес
Дарителството в днешна България има много лица. Често е реактивно – насочено към конкретни хора в беда – но се срещат и инициативи за по-дългосрочни каузи. Модерните форми включват благотворителни концерти, кампании чрез SMS и DMS, набиране на фондове чрез специални сайтове, корпоративна социална отговорност. Изследванията показват, че благотворителните и дарителските практики са най-популярната форма на гражданско участие у нас. Кризите – икономически или здравни – не намаляват драстично обема на даренията. Голяма част от тях отиват към бюджетни организации – училища, болници, културни институции.
Въпреки прекъснатата историческа приемственост и икономическите ограничения, голяма част от българите запазват своята съпричастност и духовна щедрост. Дарителството се възприема като морален жест, а не само като финансова трансакция.
Форми и примери на съвременно дарителство
- Индивидуални дарители – хора, които даряват пари, вещи или труд, често мотивирани от лична история или емоционална връзка с каузата.
- Корпоративно дарителство – фирми, които съчетават бизнес стратегията с ангажимент към обществено благо.
- Обществени фондации – структури, които събират средства за развитие на местните общности.
- Кампании в медиите и социалните мрежи – популяризират каузи, мобилизират широк кръг от дарители и доброволци.
Примери за успешни граждански инициативи са:
- „Спаси, дари на“, която започва като помощ за едно болно дете, но прераства в платформа, повлияла на здравната политика за деца в България.
- „Капачки за бъдеще“, чиито акции продължават и в момента. В нея се включват хиляди българи. Сред даренията, направени чрез тези акции, са 22 кувьоза, 5 детски линейки и една транспортна, 2 офроуд линейки и повече от 60 медицински уреда. Помощ са получили повече от 40 болници в цяла България и са рециклирани над 1500000 кг пластмаса.
Дарителството като обществено развитие
Историята на българското дарителство показва, че то е било двигател за ключови обществени промени – създаване на училища и университети, развитие на културни институции, изграждане на болници и социални домове. Познаването на тези примери ни помага да разберем, че дарителството не е само личен акт на добрина, а и инструмент за обществено развитие.
Дарителството е мост между миналото и бъдещето – свързва традицията на взаимопомощ със съвременната идея за социална отговорност. Когато осъзнаем, че можем да бъдем част от тази верига, независимо от размера на нашия принос, тогава започваме не просто да вярваме в доброто, а и да го създаваме.
Кои българи даряват прочетете тук, а за дарителството на органи, тъкани и клетки тук.
Източници
Кабакчиева, П. (2011). Многото лица на дарителството. В П. Кабакчиева (Съст.), Дарителството в съвременна България: Антология (с. 9–16). София: Българско училище за политика „Димитър Паница“.
Снимка: Сградата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, дарена от Евлоги и Христо Георгиеви. Източник: stara-sofia.com
