Съдържание
Даряването на тялото или на негова част е най-голямата жертва, на която е способен човек. То е най-благородна проява на човечност и съпричастност. Един донор може да спаси живота на няколко души, да върне надеждата на цели семейства и да променя цели общества. За да разберем по-добре процеса, е важно да знаем какво означава да бъдеш донор и какви видове донори съществуват.
Донор или дарител – има ли разлика?
В медицински контекст често се използват както думата донор, така и дарител. И двете означават човек, който предоставя органи, тъкани или клетки за медицински цели – основно за трансплантация.
- „Донор“ се използва по-често в професионалния контекст. Този термин произлиза от английската дума donor и е най-често използваният в медицинската терминология и произхожда от латинското donator – даващ. В българския Закон за трансплантация на органи, тъкани или клетки е записано, че „донор” е всеки източник на органи, тъкани или клетки от човешки произход.
- „Дарител“ освен, че е по-близо до българския език, подчертава доброволния и хуманен характер на акта, използва се в информационни кампании и обществени послания. Става дума за човек, който дарява част от себе си, за да даде живот или надежда на друг. Негов синоним е „благодетел”.
Трансплантационно донорство
Различни видове донори съгласно класификацията на Световната здравна организация:
Жив донор / дарител
Живите донори даряват орган или клетки (например бъбрек или част от черния дроб, стволови клетки), докато са в добро здраве. Това най-често се случва в рамките на семейството или при кръстосано донорство.
Кръстосано донорство – когато в едно семейство съществува несъвместимост между донора и реципиента, а същевременно друга двойка е в подобна ситуация, двете семейства могат да си „разменят“ донорите – така че всеки пациент получава съвместим орган от другия донор.
В някои страни е разрешено и така нареченото алтруистично даряване, при което човек дарява орган на приятел или непознат, ръководен от желанието да помогне. В България последната форма на даряване не е разрешена, основно заради риска от търговия с органи.
Трупен донор (починал дарител)
След настъпване на смъртта е възможно да бъдат дарени органи и тъкани, ако приживе не е изразен отказ и няма възражения от близките. Тези донори се делят на две основни категории:
- Донори след мозъчна смърт (DBD – Donation after Brain Death). При тези донори е настъпила необратима загуба на мозъчните функции, макар че дишането и сърдечната дейност се поддържат с помощта на апаратура и лекарства. Това позволява запазване на органите до момента на експлантация.
- Донори след циркулаторна (сърдечна) смърт (DCD – Donation after Circulatory Death). Това са хора, при които е настъпило необратимо спиране на сърцето. При определени условия и с помощта на съвременни технологии някои органи и тъкани могат да бъдат използвани за трансплантация и в тези случаи.
Възможен донор (possible) – пациент с тежко мозъчно увреждане (DBD) или с необратимо състояние, което вероятно ще завърши със сърдечна смърт (DCD).
Потенциален донор (potential) – пациент с клинични белези за мозъчна смърт (DBD); пациент в клинична смърт, след приключване на опитите за съживяване (DCD); пациент в терминално състояние, при когото е взето решение за оттегляне на поддържащото лечение (DCD).
Подходящ донор (eligible) – няма медицински или правни противопоказания за донорство; налично е съгласие или липса на отказ.
Действителен донор (actual) – при когото е започната експлантация на органи.
Реализиран донор (utilized) – от когото поне един орган е бил трансплантиран успешно.
При циркулаторната смърт, според обстоятелствата при които е настъпила, донорите се групират и по следния начин:
Класификация на донорите след сърдечна смърт (DCD) – Маастрихт
Категория
Характеристика
Тип
Маастрихт I
Ненаблюдаван сърдечен арест – пациент е открит вече починал
Неконтролиран
Маастрихт II
Наблюдаван, но неуспешно реанимиран сърдечен арест – пациент с внезапен сърдечен арест, при когото реанимацията е неуспешна
Неконтролиран
Маастрихт III
Очакван сърдечен арест след оттегляне на поддържащо лечение – пациент в терминално състояние, при когото по етично и медицинско решение се прекратява поддържащото лечение
Kонтролиран
Маастрихт IV
Сърдечен арест при пациент с вече установена мозъчна смърт (смесен DBD/DCD) – внезапен сърдечен арест настъпва при пациент, който е бил в процедура за донорство след мозъчна смърт
Смесен
Характеристика
Маастрихт I
Тип
Ненаблюдаван сърдечен арест – пациент е открит вече починал
Категория
Неконтролиран
Характеристика
Маастрихт II
Тип
Наблюдаван, но неуспешно реанимиран сърдечен арест – пациент с внезапен сърдечен арест, при когото реанимацията е неуспешна
Категория
Неконтролиран
Характеристика
Маастрихт III
Тип
Очакван сърдечен арест след оттегляне на поддържащо лечение – пациент в терминално състояние, при когото по етично и медицинско решение се прекратява поддържащото лечение
Категория
Kонтролиран
Характеристика
Маастрихт IV
Тип
Сърдечен арест при пациент с вече установена мозъчна смърт (смесен DBD/DCD) – внезапен сърдечен арест настъпва при пациент, който е бил в процедура за донорство след мозъчна смърт
Категория
Смесен
Понякога се добавя и подкатегоризация по мястото на събитието (например: IA – извънболнична смърт, IB – в болнична среда), особено за категории I и II.
Донор / дарител на тъкани
Това обикновено са починали хора, при които все още е възможно да бъдат взети някои тъкани (роговица, кожа, кост и др.). При определени обстоятелства тъкани могат да бъдат взети и от жив донор.
Донор / дарител на клетки
Това е човек, който дарява клетки от тялото си за лечение на други хора
Също като при тъканното донорство, даряването на тъкани това може да се случи приживе или след настъпването на смъртта.
Най-често се даряват:
- Хемопоетични (кръвообразуващи) стволови клетки, използвани при трансплантация на костен мозък (например при пациенти с левкемия, лимфоми и други онкохематологични заболявания).
- Периферни стволови клетки, събирани чрез афереза (специална процедура, при която стволовите клетки се отделят от кръвта).
- Клетки от пъпна връв, събирани при раждане – това е форма на дарителство, която се съгласува предварително с родилния център.
- Клетки от тъкани (например панкреасни островни клетки при лечение на диабет – в по-ограничена клинична употреба).
- Други видове клетки, използвани в новите регенеративни и клетъчни терапии (Напр. CAR-T клетки. Собствените клетки на имунната система на пациента, известни също като Т-клетки, се препрограмират в лаборатория, за да атакуват раковите клетки)
Различните органи, тъкани и клетки, които се присаждат, се вземат и съхраняват по различни начини, а срокът, в който това е възможно, варира значително. Например, сърцето, може да бъде трансплантирано само в рамките на няколко часа (обикновено 4 до 6 часа от експлантацията). Костните присадки обаче, могат да бъдат взети до денонощие след прекратяване на сърдечната дейност, ако тялото е било на ниска температура. Впоследствие тези тъкани се съхраняват месеци наред при ниска температура, без да губят качествата си. Именно тези технологични особености обуславят различна организация на дейностите при различните видове трансплантации. Най-високи са изискванията за организация на дейностите по органна трансплантаци, тъй като всяко забавяне директно застрашава техния успех.
Нетрансплантационно донорство
Защо кръводаряването е отделено от трансплантацията?
От медицинска гледна точка няма много голяма разлика между кръвопреливането и трансплантациите. Кръвопреливането напълно се вписва и в нормативното определение за трансплантация в ЗТОТК: съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел. Има обаче няколко ключови разлики, заради които юридически и организационно двете дейности са разграничени – с различна регулация, система за даряване и контрол.
- Кръвопреливането е временна, краткотрайна помощ.
- Кръвта и кръвните съставки (еритроцити, плазма, тромбоцити) остават в тялото на реципиента за ограничен период от време.
- Донорът е винаги жив, а тъй като кръвта се регенерира бързо, процедурата не води до трайна загуба или увреждане на организма му.
- Няма нужда от имуносупресия и рисковете за реципиента са минимални.
- Даряването на кръв е широкоразпространено, рутинно и широко социално насърчавано – акт на солидарност.
Поради горните причини юридически и организационно двете дейности са разграничени – с различна регулация, система за даряване и контрол.
Асистирана репродукция
При асистираната репродукция също може да има форма на донорство (даряване), но тази дейност е много по-различна от трансплантациите и би трябвало, също като кръводаряването, да е обект на различна регулация, контрол и организация.
Какви са причините за това:
- Не става въпрос за лечение на заболяване, а за подпомагане на зачеването.
- Дареният генетичен материал, не служи за „заместване“ на орган или функция, а дава възможност за създаване на нов живот, за оплождане.
- Дареният генетичен материал (или заченатия ембрион) не се трансплантира, а се инсеминира (трансферира) в тялото на реципиента.
- Резултатът от ембриотрансфера – въвеждане на оплодена яйцеклетка (ембрион) в матката не е присаждане, а имплантация и развитие на бременност.
- Следствието от интраутеринната инсеминация – въвеждане на неоплодени сперматозоиди, също не е присаждане, а оплождане.
- Дарилият генетичен материал при асистирана репродукция става биологичен родител, от което възникват въпроси свързани с генетичното родство, детското право, родителство (разлика между генетичните и социалните родители).
„Смесването” на трансплантациите и асистираната репродукция в България е една от водещите причини за неефективност на системата за трансплантации. Повече по тази тема ще публикуваме в отделна статия.
Даряване на цялото тяло
Това е по-слабо познат аспект от донорството. Даряването на цялото тяло е акт, при който човек изразява съгласие след смъртта му тялото му да бъде използвано за медицинско обучение, научни изследвания или анатомични дисекции в полза на образованието на бъдещи лекари и специалисти.
Важно е да се отбележи, че този вид даряване е различен от донорството на органи и тъкани за трансплантация, защото тук цялото тяло се използва за учебни и изследователски цели, а не за лечение на конкретен пациент.
Съгласно Наредба No 2 от 18 май 2012 г. за реда, по който телата на починали лица могат да се използват за целите на обучението и научните изследвания във висшите медицински училища даряването може да бъде извършено:
- приживе (лично);
- посмъртно от близък човек (роднина);
- при липса на близки – тялото да бъде използвано без изрично съгласие.
При последната възможност реално отсъства даряване. Тя отразява обществената необходимост от обучение.
Заключение
Съществуват различни видове дарителство. Дарени органи, тъкани и клетки могат да бъдат използвани за трансплантация, но и за имплантация при асистираната репродукция. Различните видове дарителство изискват различна организация в зависимост от технологичната специфика, за да бъдат оптимизирани и безопасни процесите.
В ежедневието термините „донор” и „дарител” се използват като синоними, но употребата на едната или другата дума, може да разкрива по-дълбок смисъл. Различно е, когато човек съзнателно и приживе е изрази желанието си да дари и когато това се случва без негово изрично волеизявление. (Прочетете повече тук и тук).
Въпреки това, и двата аспекта са изключително важни – както за нуждаещите се, така и за обществото.
Прочетете още
Александровска болница, Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки. Донорство. Достъпно на: https://alexandrovska.com/bg/донорство-имунология към 25.04.2025 г.
Войков, Д. (2025). В двора на Медицинския университет във Варна откриха първия мемориал в страната на дарилите телата си за медицината. БТА. Достъпно на: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/865408-v-dvora-na-meditsinskiya-universitet-vav-varna-otkriha-parviya-memorial-v-strana
Грозева, П. (2017). Искам да даря орган! Как да го направя? праватами.bg. https://www.pravatami.bg/s/21134
Дамянов, М. (2022). Какво всъщност се случва с телата, дарени на науката. chronicle.bg. Достъпно на: https://chr.bg/istorii/priroda/kakvo-vsashtnost-se-sluchva-s-telata-dareni-na-naukata/
Европейска дирекция по качество на лекарствата и здравеопазването (EDQM) (2022). Донорство на тъкани. Всичко, което трябва да знаете. Достъпно на: https://iamn.bg/wp-content/uploads/2023/08/Донорство-на-тъкани.-Всичко-което-трябва-да-знаете.pdf
Енчева, С. (2025) Защо в България трябва да си майка, за да дариш яйцеклетка. тоест.bg. Достъпно на: https://www.toest.bg/zashto-v-bulgaria-tryabva-da-si-mayka-za-da-darish-yaitsekletka/
Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. https://lex.bg/laws/ldoc/2135471868
Наредба No 2 от 18 май 2012 г. за реда, по който телата на починали лица могат да се използват за целите на обучението и научните изследвания във висшите медицински училища. Достъпно на: https://lex.bg/laws/ldoc/2135795521
Национален Център по Трансфузионна Хематология. (2025). Често задавани въпроси. Достъпно на: https://ncth.bg/kak-da-pomogna/faq/
European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare (EDQM). (2016). Umbilical cord blood banking. A guide for parents. Достъпно на: https://www.edqm.eu/documents/52006/327445/umbilical-cord-blood-banking-a-guide-for-parents-2nd-edition.pdf/afdf1918-43d0-cea0-5e74-5d07ef73f2d2?t=1743414882615
European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare (EDQM). (2022). Guide to the quality and safety of tissues and cells for human application. Достъпно на: https://freepub.edqm.eu/publications/AUTOPUB_17/detail
Evrard, P., & Belgian Working Group on DCD National Protocol (2014). Belgian modified classification of Maastricht for donors after circulatory death. Transplantation proceedings, 46(9), 3138–3142. https://doi.org/10.1016/j.transproceed.2014.09.169
Morrison, L., Chair, C., Grunau, B., Parr, M., Macneil, F., Perkins, G., Aibiki, M., Censullo, E., Lin, S., Neumar, R., Brooks, S. (2023). Organ Donation After Out-of-Hospital Cardiac Arrest: A Scientific Statement From the International Liaison Committee on Resuscitation. Circulation. Достъпно на: https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/CIR.0000000000001125
