Мозъчната смърт се коментира само по повод на донорството
Грижата в края на живота е в бялото петно на общественото внимание. Проблемите, свързани с нея не се дискутират, а малкият брой посмъртни донори на органи е един от страничните им ефекти. Един от тези проблеми е неустановяването на мозъчна смърт.
Основните пречки да нямаме повече донори у нас и съответно повече трансплантации се дължат на това, че не се установява мозъчна смърт във всички интензивни отделения, когато тя настъпи.
Гледайте целия разговор във видеото:
Председателят на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева, здравният журналист Полина Тодорова, бившият координатор по донорството в УМБАЛ „Пирогов“ и настоящ зам.-дир. на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ и основател на human-care.net д-р Христо Христов участваха в предаване, за да коментират проблемите на донорството и трансплантациите в България.
Цитираме материала на Полина Тодорова, журналист в medicalnews.bg:
„С малки, но ключови нормативни промени, процесът по донорство и трансплантации у нас може да се оптимизира. Основните пречки да нямаме повече донори у нас и съответно повече трансплантации се дължат на това, че не се установява мозъчна смърт във всички интензивни отделения, когато тя настъпи. На практика в по-голямата част от страната това не се случва, а основно хората, които са изпаднали в това състояние, могат да станат трупни донори“. Това каза д-р Христо Христов, бивш координатор по донорство в УМБАЛСМ „Пирогов”, настоящ лекар в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“.
По думите му нормативната ни уредба в сферата на донорството като цяло е добра, но има малки и ключови промени, които е наложително да бъдат направени. Според него, ако те се приемат, специалистите от тези интензивни отделения, в които няма практика да се установява мозъчна смърт, могат да бъдат обучени сравнително бързо. „За пример ще дам „Пирогов” – колегите от последната комисия, която бе създадена, нямаха опит в установяването на мозъчна смърт. Достатъчни бяха две обучения от по час и половина, които дадоха резултат и те се справиха перфектно”, каза той.
Според д-р Христов повечето хора не са запознати с това какво представляват трансплантациите и мозъчната смърт и е нужно допълнително да бъдат информирани по този въпрос.
Лекарят коментира и нуждата от обновяване на листата на чакащи за трансплантация в България, която по официални данни надхвърля 800 души. Той отбеляза обаче, че тя не съдържа актуалния списък на нуждаещите се от трансплантация, както и няма информация колко от пациентите, включени в нея, са починали. Д-р Христов беше категоричен, че е нужно системата да работи прозрачно.
„От 2020 г. досега 25 пациенти с нужда от белодробна трансплантация са загинали, от които само 4-ма от усложнения от COVID. Останалите са си тръгнали от този свят в адски мъки“, каза председателят на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева. „Независимо, че Агенция Медицински надзор ни уверява, че работи денонощно за решаване на проблемите на пациентите, които се нуждаят от белодробна трансплантации, аз не виждам какво са направили толкова много. Ние сме в ситуация – пациенти спасяват други пациенти”, коментира Маева. Припомняме, доскоро българските пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, се трансплантираха в Австрия, но тази възможност вече е прекратена. „Ако има политическа воля, достатъчно финансиране на донорството и трансплантациите и ако имаме адекватни ръководител в ИАМН, нещата могат да се подобрят, защото вярвам, че животът може винаги да победи смъртта”, допълни тя.
„От години специалистите говорят, че са нужни нормативни и организационни промени, за да може да бъдат извършвани повече трансплантации в България. Те дори са представени на вниманието на парламентарната комисия по здравеопазване, но движение по тях няма”, каза и журналистът от Medical News Полина Тодорова. Тя допълни, че се бави отговорът на институциите дали Агенцията по трансплантации ще бъде възстановена, след като самото МЗ призна, че сливането с ИАМН е било грешка, но посочи, че дори тази промяна да се реализира, тя не би имала смисъл, ако нужните нормативни изменения не се реализират.
Припомняме, в последните дни, темата за малкото трансплантации у нас, които за миналата година са едва 34, провокира обществено напрежение. Причината за това е проведена кръгла маса от ръководството на ИАМН, на което бе представено социологическо проучване за нагласите на обществото по тези въпроси. След него обаче три пациентски организации излязоха с позиции, в които заявиха, че не виждат реални мерки от страна на институциите процесът да се оптимизира и липсва добра комуникация с пациентската общност по проблемите на донорството. Ситуацията придоби и политически оттенък – от Коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ призоваваха министърът на здравеопазването Силви Кирилов да освободи изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) Иванка Динева. Искането е мотивирано с цялостно несправяне на Динева с провеждането на държавната политика в областта на трансплантациите на органи. Друг мотив са изнесени в медиите данни за непрозрачно управление на публични средства по Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024-2028 г.“
