В наше време не е популярно да се говори за смъртта. Темите за нови начини за удължаване на живота са далеч по-занимателни и успокояващи. Но умирането си остава неизменна част от човешкия живот и продължава да няма изключение от това правило. През последните 75 години медицината не стои със скръстени ръце. Съвременните достижения в техниката и науката ни позволяват да удължаваме процеса на умиране с месеци и дори години. Има „видове смърт“, които са обратими и други, които не са. Но кой би искал да умира по-дълго?! Целта винаги е била удължаването на живота, не на смъртта. Къде е границата?
Съдържание
Кога свършва животът и започва смъртта?
Отговорът на този въпрос не е толкова прост по две причини. Първата е, че умирането е процес, а не фиксирана точка във времето. Втората е наличието на различни определения за смърт, не съвсем коректно разделяни „видове смърт“, които се използват за различни цели.
Клинична смърт
Клиничната смърт представлява обратимо спиране на кръвообращението и дишането. Тя е най-често показвана в медицински сцени по телевизията. Сърцето внезапно спира, появява се права черта на монитора. Лекарите започват сърдечен масаж, обдишват пациента, обикновено следва дефибрилация. (В реалността дефибрилация се прилага при болестно променена сърдечна дейност, а не при липса на такава, но на екрана така изглежда по-впечатляващо.) В следващия момент сърцето започва да бие отново, пациентът си поема въздух, събужда се, и ето че е жив! С други думи, клиничната смърт е обратима и мозъкът все още може да заработи, ако се възстанови подаването на кръв и кислород.
Биологична смърт
Ако сърцето не бъде рестартирано, клетките на тялото започват да загиват една по една. Първо загиват клетките, които са най-чувствителни към липсата на кислород. Първи са невроните, после сърдечните клетки, бъбречните и чернодробните. Клетките на кожата и на костите могат да преживеят и повече от 24 часа.
Когато и последната клетка умре, настъпва „биологичната смърт”. Това е продължителен процес, който в зависимост от условията отнема от няколко часа до няколко дни. За да бъде обявен един човек за мъртъв, не е нужно да се изчаква всички клетки в тялото да умрат. Много преди това има сигурни признаци, чрез които се доказва, че процесът е необратим. Затова биологичната смърт не представлява интерес за медицината.
Съществува и обратният вариант, смъртта да започне с умиране на мозъка. Ако тежка мозъчна травма или друго заболяване убие мозъка, без него дишането спира, а без кислород спира и работата на сърцето. Когато мозъкът е загинал, човек никога повече не идва в съзнание, не може да общува и дори не може да поддържа елементарни жизнени функции като дишането. След 5-10 минути цялото тяло безвъзвратно се отправя към биологичната смърт.
Не е важно запазването на живота на отделни клетки, а съдбата на човека.
Когато процесът на умиране стане необратим, е етично и нормално човекът да бъде обявен за мъртъв.
Мозъчна смърт
В миналото лекарите само са регистрирали обичайния ход на смъртта. В наше време имаме и други възможности, други „видове смърт“. Между клиничната и биологичната смърт се появява мозъчната смърт. Когато медицината се намеси в процеса на умиране, освен с опитите за рестартиране на сърцето, машини могат изкуствено да поддържат дишането и дори да заменят работата на сърцето. Това може временно да маскира умирането на мозъка и да отложи сигурните клинични белези за настъпването на смъртта. В такива случаи лекарите прибягват до специфични изследвания, насочени към оценка на мозъчната функция.
Установяване на мозъчна смърт
Изследването на мозъчната функция включва оценка на всички рефлекси, управлявани от главния мозък. Има и рефлекси, за които отговаря гръбначният мозък – на тях се дължи наличието на някои телесни движения при т. нар. мозъчна смърт. Използват се и инструментални методи, които изследват електрическата активност на мозъка или наличието на мозъчен кръвоток. Диагнозата мозъчна смърт обикновено се поставя след няколко последователни изследвания, за да се избегне възможността за грешка.
Трябва да се изключат състояния, които наподобяват мозъчна смърт, като кома, хипотермия, отравяне или ефект от лекарства. Освен това, при липсата на мозъчна активност поддържането на телесните функции е трудно и всякакви допълнителни изследвания изискват значителни ресурси и внимателен подход, за да не бъдат допълнително компрометирани жизнените процеси.
Последният тест, който се прави, е окончателна проверка за липсата на собствено дишане на пациента. Единствено и само ако всички тестове доказват необратимото отсъствие на мозъчна дейност, пациентът се приема за починал.
За признаците на настъпила мозъчна смърт можете да прочетете тук. За проблемите при установяване на мозъчна смърт в България прочетете тук.
Органно донорство
Тук именно се намесва възможността за органно донорство. Макар да е ясно, че смъртта е настъпила, част от все още функциониращите органи, тъкани или клетки могат да бъдат „спасени“, като бъдат прехвърлени в друго тяло или съхранени за известно време в подходяща изкуствена среда. С други думи, диагнозата мозъчна смърт дава възможност да се обсъди даряването на органи. Донорството обаче не е и не трябва да бъде предпоставка за установяването на смъртта. Затова в страните, където се практикува донорство от пациенти без сърдечна дейност, една от които е България, екипът, който се опитва да спаси пациента, е различен от екипа, който ще съхрани органите след смъртта. Вторият екип не докосва пациента, докато не получи разрешение от първия.
Диагностицирането на мозъчната смърт маркира края на човешкия живот, но и открива възможност… донорство.
