Съдържание
Отношението към близките на донора
Цената на жертвата на близките при донорството на органи добре се изразява в отношението на свидетелите на дарението. В съобщенията в медиите за тях обикновено се използват думите „Взеха тежкото, но благородно решение да дарят органите…” (zdrave.net 2024, Bulgaria ON AIR 2024)
Пациент след операция за присаждане на орган коментира пред телевизията (БНТ 2023):
„Да направиш добро, когато сърцето ти плаче от мъка… Защото знаеш, че благодарение на решението, което взимаш днес, няколко души виждат смисъл в утрешния ден. Каквото и да кажа, ще бъде малко… Тези хора, просто ми трябва малко време да укрепна, така, и искам да се запозная с тях. Те решиха съдбата на много хора.“ (плаче)
Д-р Мариана Симеонова (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантации от 2013 до 2018 г.) казва в интервю (bTV Media Group 2021):
Това са най-невероятните хора, които съм срещала. Като реаниматори ние всички срещаме прекрасни хора, за съжаление винаги по тежък повод и за щастие много случаи с добър завършек, но при трансплантациите имаме две неща: огромната радост на спасените хора и семействата, които няма как да не ни развълнуват. И това е всъщност най-голямото богатство. Тези хора, които срещнах, които мисля, че са добрите хора в България…
Да помогнеш е нормално, човешко нещо. Само че, когато ти си си загубил, и то най-близкото ти нещо, и във този момент тези хора намират сили да кажат „Да, искам да помогна“, това е свръхчовешко.
В България съществуват някои практики за благодарност, които са насочени по-скоро към близките на донорите, отколкото към самите тях. От МЗ им се възстановяват разходи за погребение до определена сума, което може да се разглежда и като противоречие с безвъзмездността на дарението. Предприемат се и други инициативи, които обикновено са заимствани от практики в САЩ. ИАМН поддържа градина с розови храсти, в която церемониално се посажда храст за всеки отделен донор и организира срещи с близките за почитане на паметта на донорите. Във ВМА има „Дърво на донорите”. Представлява стенно пано с декоративно изображение на дърво, на всяко листо от което е изписано име на донор. Оригинална идея е в различни населени места да бъдат кръщавани с имена на донори на органи. Първата такава улица вече е факт. (МЗ 2003)
Отношението към донора
След установяването на смъртта в болницата към донорите се прилагат забраните, свързани със смъртта. За тях се говори само като за обекти, за свойствата им като тела и за формалностите, свързани с тях.
В повечето от съобщенията за донорски ситуации езикът и съдържанието на текста са формализирани. Изразява се благодарност към близките на донора, към медицинските екипи, но не и към самия донор. За него се съобщава възрастта му, пола и кои органи са били взети.
Отношението към донора се определя донякъде от системата за изразяване на съгласие/несъгласие за донорство.
В САЩ е възприета системата „opt-in“. Там могат да стават донори само, ако са заявили желание предварително.
През 2006 г. Народното събрание е взело решение всички граждани да предоставят посмъртно своите органи, тъкани и клетки за трансплантация. Това решение е легитимно, но системата се възприема като „внесена отвън”, по темата не е имало широка обществена дискусия и повечето хора не знаят, че са донори. Налице е пасивно отношение, не изрично заявена гражданска воля. В нормативната уредба липсва възможност за регистрация на желание за даряване на органи. Фактът, че човекът приживе не е изразил изрично волята си да стане донор на органи, а само не се е противопоставил, като в много от случаите никога не е знаел какъв е редът и не е проявявал интерес, влияе върху отношението към участието му в акта на даряване.
Близка на донор при предложение да кръстят улица на негово име е казала:
Няма смисъл, той нищо не е направил.
Ако той приживе можеше и беше заявил волята си да дари органите си, това щеше да го превърне в „дарител”, а не в пасивна „жертва” или „склад за органи”.
Какво може да се направи, за да не се омаловажава приносът на донорите?
Добре е да се даде възможност на гражданите официално да заявяват и регистрират желанията си за посмъртно даряване на органи, за да не се накърнява волята им за даряване и да не се подценява приносът на донорите. Това не означава непременно да се отмени режимът на презумирано съгласие. Така, например, е организиран холандският регистър (donorregister.nl). Гражданите в Холандия могат:
- да заявят изрично желание за даряване;
- да заявят изрично несъгласие за даряване;
- да поискат решението да вземат близките им;
- да поискат решението да вземе конкретно лице (в случаите на съжителство без сключване на брак);
- да не отбелязват нищо в регистъра.
Холандските власти не предвиждат вариант, в който някой да не е запознат с реда. На всеки гражданин, който навършва пълнолетие, се изпраща писмо с изчерпателна информация.
В заключение
Посмъртното даряване на органи е символично жертвоприношение за здравето и живота на хората в обществото, красив акт с дълбоко човешко съдържание. Препоръчително е да се направи промяна в Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки, която да позволи окачествяването на донорите като същински дарители, заявили волята си.
Бележки
БНТ (2023) По света и у нас. Шанс за живот. bnt.bg Достъпно на https://bnt.bg/news/po-sveta-i-u-nas-1800-chasa-10-avgust-2023-g-320405news.html от 17:15.
bTV Media Group (2021) 120 минути: Марияна Симеонова: Трансплантациите са много комплексна дейност. Достъпно на: https://youtu.be/ehV9Be5Hem8?si=N9VnB7QzC0uhgH2r&t=655.
Bulgaria ON AIR (2024). Донорска ситуация в ИСУЛ дава шанс за живот на двама души. bgonair.bg. Достъпно на https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/343910-donorska-situatsiya-v-isul-dava-shans-za-zhivot-na-dvama-dushi.
zdrave.net (2024) Трима души с шанс за по-качествен живот след донорска ситуация. zdrave.net. Достъпно на https://www.zdrave.net/Новини/Трима-души-с-шанс-за-по-качествен-живот-след-донорска-ситуация/n30456.
МЗ (2023). България с първа улица в света, кръстена на донор. Достъпно на https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/1803.
Mongoven, A. (2003). Sharing Our Body and Blood: Organ Donation and Feminist Critiques of Sacrifice. Journal of Medicine and Philosophy, 28(1), 89–114. https://doi.org/10.1076/jmep.28.1.89.14175
