В ролята на пациент, случвало ли се е да излъжете лекаря? Ако да, не сте само вие. Медиците знаят, че пациентите премълчават, омаловажават, заобикалят истината, отговарят „както трябва“, понякога по-малко, понякога повече. Това се случва толкова често, че се е превърнало в норма.
В основата на тези лъжи винаги са страх от определени последствия, съпротива срещу ролята на пациента в отношенията на неравнопоставеност, а в българската реалност – и несъоветствието между правилата и практиките в системата за здравеопазване.
Съдържание
Какво наричаме „лъжа“ в медицината
Лъжата обикновено се разглежда като морален проблем. Според това дали лъжат, често делим хората на „честни“ и „нечестни“. Приписваме лъжата на дефект на характера.
„Лъжа“ не означава непременно умишлено изричане на неистина с цел измама. Тя се определя и като преиначаване на информацията с цел предотвратяване на последствия. Истината не е сама по себе си. Тя е свързана с решения, които имат реални последици за живота на пациента.
В този текст лъжата се разбира в широк смисъл – като невярно твърдение, премълчаване, омаловажаване или социално желателен отговор. Ще разгледаме как тя идва в отговор на адаптацията към условията на медицинската среда, често при извънреден стрес, ограничено време, неравнопоставеност, риск от нежелани последици и усещане, че да кажеш истината не винаги води до по-добър резултат.
Пациентът често не казва всичко не само защото не знае или не разбира, а защото оценява риска от казване на истината. По-често той редактира историята си, за да я направи по-поносима, по-разбираема или по-„безопасна“.
Лъжата включва различни практики, от които ще дадем няколко примера:
- Омаловажаване и прикриване на симптоми.
- Прикриване на поведение, което подлежи на оценка.
- Социално желателни отговори.
- Мълчание от умора.
- Лъжа с цел достъп до немедицински ресурс.
Общото между тях е, че са насочени към контрол върху ситуацията. Пациентът не може да определи диагнозата и лечението, но може да реши какво да разкаже за себе си. Това е една от малкото негови зони на независимост в медицината.
Някои типове пациентски лъжи
Омаловажаване и прикриване на симптоми
Един от най-честите модели е омаловажаването. Например, когато лекарят попита колко е силна болката, пациентът, който подозира какво може да означава силната болка, премисля и отговаря „всъщност не много“. Той отрича симптомите или ги описва като „по-леки“, „епизодични“ или „не чак толкова сериозни“, дори когато те реално го притесняват. Това често се случва не защото не страда, а защото се страхува от това, до което може да доведе.
Прикриване на „лошо“ поведение
Например, неспазване на терапия, диета, употреба на цигари, алкохол и други.
Пациент с хронично заболяване, който многократно уверява лекаря си, че спазва предписаното лечение. В разговорите той използва точните думи на медицинския език, знае дозите и режима, отговаря уверено. По-късно, в интервю извън кабинета признава, че често пропуска да си вземе лекарствата. Причината не е неразбиране, а избор: лечението го кара да се чувства „болен човек“, а в ежедневието си той иска да остане „нормален“. Истината за неспазването на терапията би предизвикала разговор, който той не е готов да води (Fainzang 2017).
Много пациенти предпочитат да не казват цялата истина за това, как живеят: спестяват интимни подробности, как се хранят, дали пушат, пият и в какви отношения са с близките си. Този тип лъжи не са свързани с неразбиране, а с очакване за негативна морална оценка и желание за запазване на достойнството.
Социално желателни отговори
Казване на „правилните“ неща, за да се поддържат работещи отношения и да се приключи разговорът безопасно. „Да, разбрах.“ „Да, ще го направя.“ „Да, вземам лекарствата редовно.“ Тези изречения често се произнасят не защото са напълно верни, а защото този, който ги изрича вярва, че другият ги очаква и ще реагира негативно, ако разбере каква е истината.
Пациентка, която винаги отговаря утвърдително на въпросите дали е разбрала обясненията на лекаря. Впоследствие, насаме, тя споделя, че често не разбира напълно какво ѝ се казва, но не задава въпроси. Страхува се да не изглежда „глупава“ или „трудна пациентка“, усеща, че времето за разговор е ограничено и че удължаването на разговора може да пречи за нещо (Fainzang 2017).
Тук „да, разбрах“ не означава разбиране. То означава край на разговора в момент, който пациентката преживява като безопасен. Социално желателният отговор ѝ позволява да напусне кабинета без допълнително напрежение, дори с цената на непълна информация.
По време на срещата с лекаря, дори без думи, пациентът бързо усеща какъв тип отговори са „правилни“. Времето е ограничено, въпросите са много, а разговорът върви в посока на решения. Социално желателният отговор позволява на пациента да остане в ролята на „добър пациент“ – сътрудничещ, разбиращ, дисциплиниран.
И тук лъжата не е насочена към лекаря, а към самата ситуация. Тя запълва празнината между това, което се очаква, и това, което пациентът реално може или иска да направи.
Мълчание от умора
Пациентът не казва нещо важно не защото иска да го скрие, а защото е уморен – от въпроси, от обяснения, от повторения. Особено при хронични заболявания и многократни контакти със здравната система, хората се научават, че не всичко, което казват, води до промяна. Част от информацията сякаш „потъва“. С времето пациентът започва да филтрира още преди да заговори. Казва това, което смята за релевантно и безопасно, и задържа останалото.
Разговорът между лекар и пациент често се провежда на фона на напрежение. Целта на мълчанието в някои случаи е да бъдат запазени добрите отношения с лекаря.
Лъжа с цел достъп до немедицински ресурс
Изкривяване или симулиране на симптоми, насочено към получаване на конкретни ресурси. Пациентите лъжат съзнателно и целенасочено. Това са инструментални лъжи, насочени към конкретен резултат: издаване на болничен лист, определяне на степен на неработоспособност, достъп до социални плащания или облекчения.
Тези лъжи се появяват, когато медицинското решение има преки социални и икономически последици. Заболяването в този случай е вход към ресурси – време, доход, защита от трудови изисквания. В този контекст медицинската среда се превръща в място за договаряне, а диагнозата – в средство.
Важно е обаче да се отбележи, че и тези лъжи не възникват във вакуум. Те се концентрират в системи, в които:
- социалната грижа е силно обвързана с медицински обстоятелства;
- липсват други легитимни пътища за подкрепа;
- лекарят е поставен в ролята на „врата“ към несвързани с лечението решения.
Това не прави преднамерената лъжа приемлива, но я прави разбираема като системен симптом, а не като индивидуална аномалия. Системата едновременно разчита на медицинската експертиза и я натоварва с функции, които не са медицински – и именно там се отваря пространство за злоупотреби, напрежение и взаимно недоверие.
Лекарите понякога си затварят очите за такива лъжи, например когато изборът е човекът да бъде приет в болница или да остане на улицата.
Какво защитават пациентите, когато не казват истината
Когато пациентите лъжат или не казват цялата истина, те защитават себе си – в ситуация, в която залогът е висок, а контролът – ограничен.
Първо, защитават автономията си. Истината в медицината често води до решения, които не са желани: допълнителни изследвания, хоспитализация, други ограничения. Премълчаването и изкривяването на истината позволяват на пациента да запази поне частичен контрол върху хода на събитията.
Второ, защитават достойнството си. Много пациентски лъжи са отговор на страх от оценка – да не изглеждат небрежни, неотговорни или „жалки“. В среща, в която знанието и властта са асиметрични, достойнството е крехко.
Трето, защитават себе си от последствия, които не могат да понесат в момента. Истината има цена – време, пари, промяна в живота. Понякога пациентът просто отлага да плати тази цена, като отлага и истината.
Какви рискове носи лъжата?
Лъжата и премълчаването имат цена. Непълната информация за състоянието е лоша основа за вземане на решение. Какви са рисковете:
- Грешна или забавена диагноза, отлагане на навременното лечение.
- Предписване на неподходящо или дори вредно лечение, особено при хронични заболяваниея и лекарствени взаимодействия.
- Разрушаване на доверието, когато лъжата се разкрие.
Тези рискове засягат не само пациента, но и лекаря.
Българският контекст – системни лъжи
В българската здравна система част от лъжите възникват не само като приспособяване към присъщата неравнопоставеност лекари-пациенти, а като възприета принуда, произтичаща от противоречиви правила и утвърждавана чрез рутината. Например, клиничните пътеки и амбулаторните процедуриза които НЗОК възстановява разходи, са относително малко и опростени в сравнение с реалните състояния и нуждите от проследяване и лечение. За да бъдат възстановени разходите на болницата, лекарите са принудени да използват напълно или частично неверни описания, за да имат възможност да лекуват пациента адекватно, а той трябва да се подпише за тези решениия.
Вижда се, че лъжата е координирана и възниква в мълчаливо съгласие между участниците. Всички те разбират, че правилата не описват адекватно реалността, но усилието да ги променят надвишава мотивацията им. Лъжата се превръща в средство за привеждане на живота в съответствие с формалните категории. Така българският контекст не просто допуска пациентски лъжи, а активно ги стимулира чрез правила, които са едновременно трудни за промяна и непригодни за сложността на реалния живот.
Заключение
Лъжите на пациентите не са проблем, който може да бъде решен само с морални призиви за честност, нито само с лични усилия от страна на лекарите да спечелят доверието им. Те са и симптом на начина, по който е организирана медицинската среда – с високи залози и ограничени възможности за истински разговор между участниците. В българските условия към това се добавя и силна непрозрачност.
Докато условията остават същите, лъжата ще продължава да опосредства медицинското общуване.
В следващата статия ще разгледаме другата страна на този разговор – лъжите и мълчанията на лекарите – за да се види една по-цялостна картина.
Още за системните лъжи в здравеопазването прочетете тук.
Прочетете и други наши статии в областта Здравеопазване.
Използвана литература
Fainzang, S. (2017). An anthropology of lying: Information in the doctor – patient relationship. Routledge.
Van der Geest, S. (2018). Lying in defence of privacy: Anthropological and methodological observations. International Journal of Social Research Methodology, 21(5), 541–552. https://doi.org/10.1080/13645579.2018.1447866
