В България думата аутопсия буди тревога и съпротива. Много семейства отказват изследването след смъртта на близък човек, а медицинските екипи не настояват. Често на близките се казва, че трябва да откажат аутопсия. В резултат – аутопсиите се извършват рядко и последствията са тежки: пропускат се грешки и възможности да се коригират, обществото губи доверие в системата, при съдебни спорове не могат да бъдат защитени правата както на пациентите и близките им, така и на медиците и болниците.
Съдържание
В статията разглеждаме накратко за какво служат аутопсиите, както и етичните, социални и правни последствия от отказите в България.
Функции на аутопсията, видове аутопсии
АУТО̀ПСИЯ ж. (от гр. αύτοψία). Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта.
Аутопсиите – от гр., „да видиш със собствените си очи“ – имат ключова роля в историята на медицината – те са сред основните източници на познание за човешкото тяло и болестите. От първите дисекции в Древен Египет и трудовете на Херофил и Еразистрат в Александрия (III в. пр.н.е.), през пионерите на анатомията Андреас Везалий и Джовани Батиста Моргагни, до Рудолф Вирхов и неговата стандартизация на клиничните аутопсии – тези практики изграждат основите на съвременната патология.
Исторически се разграничават три основни типа аутопсии:
- анатомична – извършва се с учебна или научна цел (например в медицински университети) за изследване на структурата и функциите на тялото;
- клинична – извършва се в лечебни заведения. Цели уточняване на диагнозата, ефекта от проведеното лечение, развитието на болестта и причината за смъртта.
- съдебномедицинска – провежда се по разпореждане на съдебните или разследващите органи за установяване на причината и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
В този текст ще разглеждаме аутопсията като начин за установяване на причините за смъртта на починали пациенти, в клиничен и съдебеномедицински контекст.
Ползи и значение на аутопсиите
Ползите от аутопсиите са многопосочни. Усъвършенства се диагностиката, подобряват се лечебните практики, откриват се нови заболявания и се проверява ефективността на терапиите. Незаменими са в медицинското образование и научните изследвания, разкриват инфекции и екологични рискове. Именно благодарение на тях е постигнато по-добро разбиране за тежки заболявания като туберкулоза, инфаркт, рак. От социална гледна точка аутопсиите предоставят яснота на близките на починалите и доказателства за правосъдието.
Въпреки значението им, в последните десетилетия броят им драстично намалява в световен мащаб. Религиозни предразсъдъци, административни пречки и липса на мотивация сред персонала на болниците допринасят за това. Но дори в ерата на съвременните образни технологии, традиционната аутопсия остава „златен стандарт“ (Shojania & Burton, 2008).
Днес аутопсиите имат четири основни цели:
- потвърждаване или отхвърляне на поставената клинична диагноза;
- като част от съдебномедицинската експертиза;
- обучение и изследвания;
- осигуряване на прозрачност и доверие между медици и общество (Lundberg, 1998).
Културни и религиозни нагласи
Шарма и Шарма (2025) разглеждат аутопсията като медицинска практика, която неизменно се среща с културните вярвания и религиозните традиции по света. Освен ползите, аутопсията създава и напрежение, защото се възприема различно в зависимост от местната култура.
Докато западните общества по-лесно приемат аутопсията като необходимост, в много други традиции и религии тя среща съпротива – например в юдаизма и исляма, където се изтъква необходимостта тялото да остане непокътнато. Будизмът и християнството обикновено не я отхвърлят, но подчертават нуждата от уважение към тялото и навременно извършване на ритуалите.
Въпреки неоспоримата им медицинска стойност, в България аутопсиите често се възприемат с подозрение. В православния се цени достойнството на човека, което се прехвърля и към мъртвото тяло след смъртта. Много хора вярват, че намесата е оскверняване на тялото. Повече за вярванията, свързани с целостта на тялото след смъртта, прочетете тук. В България културното недоверие се комбинира с липса на информираност и води до почти автоматичен отказ от страна на близките.
Рискове при отказ от аутопсия
Адвокат д-р Мария Шаркова (2025) разказва за дело, по което наскоро е представлявала близките на пациент, починал след съмнения за неправилно лечение. Върховният касационен съд окончателно отхвърля иска, тъй като не е извършена аутопсия. Роднините в първоначалния си шок са отказали изследването, а без него вещите лица заявяват категорично: „действителната причина за смъртта може да бъде установена единствено чрез аутопсия“. Липсата на такива данни прави невъзможно доказването на връзка между предполагаемите грешки в лечението и настъпилата смърт. Шаркова подчертава, че според закона аутопсия трябва да се извършва при всяка смърт в болница, освен ако близките не поискат изрично да се избегне и няма съмнения за медицински проблем. Тя настоява, че аутопсията е основен инструмент за защита на правата на пациентите и близките им – без нея търсенето на отговорност става почти невъзможно.
Българската правна рамка урежда аутопсията в чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето, според който при смърт в лечебно заведение аутопсията е задължителна, освен ако ръководителят на болницата не издаде заповед за изключение по изрично искане на близките. Въпреки това в практиката аутопсии се извършват изключително рядко, основно заради нежеланието на роднините и възможното влияние на лекуващите лекари. Това крие риск от прикриване на медицински грешки и дори престъпления, като същевременно поставя семействата в неблагоприятна позиция пред съдилища и застрахователи, които често изискват протокол от аутопсия, за да разгледат искове или обезщетения. (Голева 2025)
Актуална статистика
Старото изискване, според което болниците-бази за обучение трябва да извършват поне 50% аутопсии от случаите на починали в тях, е отменено при промени в Наредба № 8/2019. Към момента не откриваме действаща законова норма, която да налага процент за всички болници, а само стандарти, които задължават извършването на аутопсии при пациенти в лечебните заведения, без квотен процент (Закон за здравето).
Според официални данни на НЦОЗА, делът на извършените аутопсии сред починалите в лечебните заведения е спаднал от почти 17% през 2015 г. до 11–12% през 2024 г. По време на пандемията (2020–2021 г.) този дял пада под 7%, което е исторически минимум за последните десетилетия. В повечето случаи аутопсии се извършват само по искане на разследващите органи.
Основните причини:
- Отказ от близките – обикновено мотивиран от страх, религиозни съображения или недоверие, а понякога и от натиск от страна на лекари.
- Нежелание на лекуващите лекари – аутопсията изисква време, ресурси и може да доведе до разкриване на грешки. Това поражда страх от наказания или скандали.
- Нежелание на патолозите – патолозите, които извършват аутопсиите, са малко и често са претоварени.
- Финансова загуба за лечебните заведения – за аутопсия се възстановяват до 320 лв., но само когато е възложена от разследващите органи. Тази сума не може да покрие реалните разходи.
Как се събират данни за аутопсиите?
В България аутопсиите се извършват в патологичните отделения на лечебните заведения, като всяка болница води собствен регистър („Книга за аутопсии“) и вписва заключението към историята на заболяването. Данните се събират на три нива: болницата подава информация към регионалната здравна инспекция (РЗИ), която от своя страна я препраща към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
На национално ниво именно НЦОЗА съхранява и обобщава данните за аутопсиите. Подробна статистика (например по региони или видове аутопсии) не се публикува редовно и може да бъде получена само с официално запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Последствия от липсата на аутопсии
Въпросът за аутопсиите не е само медицински. Той е свързан с основни ценности: прозрачност, отговорност, достойнство. Липсата на системна практика има негативни ефекти за всички страни:
За пациентите и техните близки
- Семействата не научават истинските причини за смъртта.
- С години в семействата тегнат съмнения и вина, заради неизяснените обстоятелства. Това значително удължава процеса на скърбене и приспособяване към загубата и влошава отношенията между живите.
- Нараства недоверието в лекарите и в болниците.
- Оповестяването на причините за смъртта е част от уважението към починалия и неговото семейство. Липсата на тази информация накърнява достойнството им.
За медицинските специалисти
- Пропускат се грешки в диагностиката и лечението.
- Липсва възможност за самокорекция и обучение. Както отбелязват Burton & Underwood (2007), „мъртвите учат живите“. Когато аутопсиите липсват, медицината губи ключов инструмент за своето усъвършенстване.
- Експертите-патолози постепенно губят квалификация.
- Подкопават се моралните устои на специалистите.
За здравната система
- Няма надеждна статистика за реалните причини за смъртност.
- Здравните политики се основават на непълни и изкривени данни.
- Възниква усещане за „безнаказаност“, особено ако не се правят и проверки. Създават се предпоставки за лоши практики.
- Обществото губи доверие в институциите.
Огромната смъртност в България от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с други страни от Европейския съюз е предизвикана не от фактори на средата и начина на живот, а от формалното вписване на недоказана причина за смъртта в документацията.
Какво може да се направи?
За да се утвърди ролята на аутопсиите в България, са нужни няколко стъпки:
- Обществена дискусия за тяхната стойност – преодоляване на митовете и неоснователните страхове.
- Образование – както за медиците, така и за гражданите.
- Подкрепа за дейността – повече ресурси и стимули за извършване на аутопсии.
- Нормативни промени – ясно регламентиране на процеса.
Заключение
Обществото, което се отказва от аутопсии, губи важен инструмент за самозащита: става по-уязвимо към медицински грешки, по-бедно откъм медицинско знание и по-малко подготвено за бъдещето. Липсата им подкопава научните основи на медицината и общественото доверие. Аутопсиите са не само медицинска процедура, а и важен социален и етичен инструмент, при отчитане на културните особености. Те гарантират прозрачност, обогатяват познанието и създават сигурност.
Аутопсиите разкриват истината за живота и смъртта, чрез тялото на починалия.
Каква е процедурата при аутопсия прочетете тук. За различни състояния, близки до смъртта, прочетете тук.
Източници
Голева, П. Право & Здраве. (н.д.). Проблеми на правния режим на аутопсията в нашата страна. Достъпно към 07.09.2025 г. на https://www.czpz.org/pri-naruseni-prava/problemi-na-pravniya-rezhim-na-autopsiyata-v-nashata-strana
Шаркова, М. (2025). Колко е важна аутопсията? Д-р Мария Шаркова-адвокат по медицинско право. Достъпно на https://www.facebook.com/photo?fbid=1301593175301284&set=a.471921048268505.
Burton, J. L., & Underwood, J. (2007). Clinical, educational, and epidemiological value of autopsy. The Lancet, 369(9571), 1471–1480.
Lundberg, G. D. (1998). Low autopsy rates: A cause for concern. JAMA, 280(15), 1273–1274.
Sharma, S., & Sharma, R. (2025). Autopsy across cultures: Unravelling beliefs and ethics. Journal of Neonatal Surgery, 14(22s), 730–738.
Shojania, K. G., & Burton, E. C. (2008). The vanishing nonforensic autopsy. The New England journal of medicine, 358(9), 873–875. https://doi.org/10.1056/NEJMp0707996
Straka Ľ, Krajčovič J, Janík M, Rybárová V, Sivulič R, Novomeský F. Autopsy: the benefits for medicine and society throughout history. In: 9th SLOVAK-CZECH CONGRESS OF FORENSIC MEDICINE, 2024 June 12.
