Каква е продължителността на живота след трансплантация? Темата за трансплантациите в България обикновено се коментира през броя извършени операции или липсата на донори. Но един от най-важните показатели е преживяемостта на пациентите – тя говори за качеството на медицинските грижи, опита на екипите и дългосрочния успех на трансплантационната система.
Съдържание
В последните години има вече достатъчно данни, които позволяват сравнение – както вътре в страната, между различните центрове, така и с други държави. Този текст синтезира, илюстрира с диаграми и накратко коментира някои данни от подробния материал на Янка Петкова, публикуван в OFFNews на 27 юни 2025 г.
Включени са всички лечебни заведения в България, в които се извършват трансплантации на органи. Данните са за периода 2019-2024 г., включително.
Бъбречни трансплантации в България
Основните центрове са Александровска болница и УМБАЛ „Лозенец“.
- В Александровска болница преживяемостта през първата година след трансплантация варира между 50% и 86% за различни години.
- В „Лозенец“ има колебания, но често се отчитат стойности от 83% и повече, а две години са със 100% едногодишна преживяемост.
Таблица 1: Бъбречни трансплантации в УМБАЛ Александровска.
| Година | Брой транспл. | Оцелели | Преживяемост (%) |
|---|---|---|---|
| 2019 | 17 | 13 | 76,5% |
| 2020 | 2 | 1 | 50% |
| 2021 | 10 | 8 | 80% |
| 2022 | 7 | 6 | 86% |
| 2023 | 15 | 11 | 73% |
| 2024 | 15 | 12 | 80% |
| Средно | 74% |
Таблица 2: Бъбречни трансплантации в УМБАЛ Лозенец.
| Година | Брой транспл. | Оцелели | Преживяемост (%) |
|---|---|---|---|
| 2019 | 15 | 11 | 73% |
| 2020 | 6 | 6 | 100%* |
| 2021 | 23 | 19 | 83% |
| 2022 | 5 | 5 | 100%* |
| 2023 | 12 | 10 | 83% |
| 2024 | 6 | 5 | 83% |
| Средно | 87% |
Диаграма 1: Сравнение между Александровска и Лозенец (2019–2024).
В Александровска болница броят на бъбречните трансплантации варира между 2 и 17 годишно. Това означава, че процентите на преживяемост често отразяват сравнително малки групи пациенти. Например, през 2020 г. са извършени само 2 трансплантации – един пациент е оцелял, другият не, което води до 50% преживяемост. За сравнение, през 2022 г. при 7 трансплантации шестима пациенти са преживели първата година (86%). Така процентите изглеждат силно колебливи именно заради малките абсолютни бройки.
В „Лозенец“ броят също е ограничен, но варира в по-широки граници – от 5 до 23 трансплантации годишно. В годините с малко операции (например 2020 г. с 6 пациенти или 2022 г. с 5 пациенти) отчетената преживяемост от 100% означава, че всички пациенти в малката група са оцелели. Макар процентът да изглежда впечатляващ, той е статистически нестабилен при толкова ниска база. В години с по-голям обем (например 2021 г. с 23 трансплантации и 83% преживяемост) данните са по-показателни за реалната ефективност.
Бъбречни трансплантации на български пациенти в чужбина
Все повече българи се насочват към чужди центрове.
- Едногодишната преживяемост при бъбречни трансплантации в чужбина е значително по-висока – обичайно над 90%, а в някои години достига 100%.
- Това показва не само по-добри резултати, но и предвидимост и стабилност на системите в други страни.
Диаграма 4: Преживяемост на български пациенти, трансплантирани в чужбина (2019–2024).
Данните за българите, оперирани в чужбина, отразяват значително по-големи обеми – десетки трансплантации годишно в европейски центрове. Така процентите (над 90%, в отделни години и 100%) имат много по-голяма статистическа тежест. Например, 98% едногодишна преживяемост може да означава, че от 50 пациенти само един е починал.
Чернодробни трансплантации
Те се извършват във Военномедицинска академия (ВМА).
- Данните за последните години показват силни колебания: от около 67% до над 90% едногодишна преживяемост.
- В някои години вместо едногодишна е отчетена тригодишна преживяемост, което затруднява сравненията.
Таблица 3: Чернодробни трансплантации във ВМА.
| Година | Брой транспл. | Оцелели | Преживяемост (%) |
|---|---|---|---|
| 2019 | 6 | 4 | 67% |
| 2020 | - | - | - |
| 2021 | 6 | 5 | 83%* |
| 2022 | 6 | 4 | 67%* |
| 2023 | 12 | 11 | 92% |
| 2024 | 10 | 8 | 83% |
| Средно | 78% |
Диаграма 2: Чернодробни трансплантации във ВМА (2019–2024).
ВМА е единственият център за чернодробни трансплантации у нас, като броят операции варира от 1 до 6 годишно. Процентите (между 67% и 92%) трябва да се четат именно през тази призма: 67% може да означава, че от трима пациенти двама оцеляват, а 92% – че при 12 пациенти само един е починал. През 2020 г. не са правени трансплантации, заради COVID ограниченията. За пациентите, трансплантирани в някои години има данни само за тригодишна преживяемост.
Сърдечни трансплантации
Единственият център за сърдечни трансплантации е УМБАЛ „Св. Екатерина“.
- Тук данните са тревожни – в някои години преживяемостта е нулева, а в най-добрите случаи достига 50%.
- Сравнението с международните стандарти показва драматична разлика.
Таблица 4: Сърдечни трансплантации в УМБАЛ „Св. Екатерина“.
| Година | Брой транспл. | Оцелели | Преживяемост (%) |
|---|---|---|---|
| 2019 | 2 | 1 | 50% |
| 2020 | 1 | 0 | 0% |
| 2021 | 2 | 1 | 50%* |
| 2022 | 2 | 0 | 0% |
| 2023 | 3 | 0 | 0% |
| 2024 | 2 | 1 | 50% |
| Средно | 42% |
Диаграма 3: Сърдечни трансплантации в „Св. Екатерина“ (2019–2024).
Броят на сърдечните трансплантации е критично нисък – по един или двама пациенти годишно. Затова статистиката изглежда крайна: 0% означава, че единственият трансплантиран пациент е починал в рамките на година, а 50% – че един от двама е оцелял. Тези числа не бива да се тълкуват като стабилен показател за качеството на екипа, а като отражение на неустойчивата програма.
Международни сравнения
Картината става по-ясна, когато сравним данни със съседни държави и с данните за Европейския съюз.
Диаграма 5: Международно сравнение на преживяемостта (България, Хърватия, Румъния, Словения).
Данните за България са усреднени за периода 2019–2024 г., като са включени само годините с реално извършени трансплантации. Години без операции не се отчитат като 0%, а са изключени при изчисленията. В някои случаи е използвана 3-годишна преживяемост, когато броят на операциите е твърде малък за отделна едногодишна статистика. Усреднените стойности за България са: бъбрек – около 80% (74% Александровска, 87% Лозенец), черен дроб – 78% (ВМА), сърце – 42% (Св. Екатерина).
В Хърватия и Словения трансплантационните програми са устойчиви и включват по десетки до стотици пациенти годишно. Например, едногодишната преживяемост от 98% за бъбречни трансплантации в Хърватия е изчислена върху повече от 200 операции. В Румъния данните за сърце липсват поради твърде малък обем, докато в Словения и Хърватия програмите са по-мащабни и статистиката е надеждна.
Диаграма 6: България и ЕС – едногодишна преживяемост, по трансплантирани органи.
Данните за България са усреднени за периода 2019–2024 г. и обхващат само трансплантациите, извършени в страната. Години без операции не се включват в изчисленията. В отделни случаи, когато годишният брой трансплантации е бил много малък, е използвана наличната 3-годишна преживяемост.
Сравнението с европейските данни показва, че при бъбречните (80% срещу 92%) и чернодробните трансплантации (78% срещу 85%) резултатите у нас са относително близки до средните за ЕС. Основната разлика е при сърдечните трансплантации, където преживяемостта в България (42%) остава значително по-ниска от европейската (85%).
Когато сравняваме българските данни с усреднените данни за ЕС е важно, че европейските проценти са изчислени върху хиляди пациенти. Това прави 85% преживяемост при сърдечни трансплантации в ЕС изключително стабилен показател. За разлика от това, българските 50% може да означават оцеляването на един от двама души.
Оперативният минимум като основен фактор за преживяемостта
Броят на осъществяваните трансплантации е решаващ за преживяемостта, защото трябва да осигурява поддържането на т.нар. оперативен минимум.
В медицината уменията на хирурга не са статични – те се съхраняват и усъвършенстват чрез редовна практика. „Оперативен минимум“ означава необходимия брой операции, които един специалист трябва да извърши за определен период (обикновено година), за да запази квалификацията и техническите си умения.
При трансплантациите това изискване е особено важно. Редовната практика позволява на екипите да усъвършенстват техниката си, да работят по-синхронно и да реагират по-уверено в критични ситуации. Когато броят на операциите е нисък, се губи опит, а рискът от усложнения и неблагоприятен изход се повишава.
Научните данни потвърждават тази зависимост: центровете и хирурзите с по-голям обем трансплантации постигат по-добри резултати както за преживяемостта на пациентите, така и за оцеляването на присадените органи.
Какво означават тези данни?
- Статистически, преживяемостта след трансплантация е сравнително стабилна и не е много по-малка от европейските средни стойности за бъбреци и черен дроб. При сърдечните трансплантации резултатите са ниски.
- Броят на самите трансплантации като цяло обаче е толкова малък, че е по-уместно да се разглежда всеки случай поотделно, вместо да се прави статистически анализ.
- Бъбречните трансплантации в чужбина водят до по-добра преживяемост, което създава неравенства – достъп имат тези, които могат да се възползват от международни връзки и/или кампании за финансиране.
- Съседните държави и средните стойности за ЕС показват, че високата преживяемост е постижима и реалистична.
- Както показва цитираната статия, в България от отговорните институции не се събира и анализира информация за преживяемостта на пациентите.
В заключение
Множество фактори влияят върху резултатите от трансплантациите. Те зависят от уменията и опита на екипите, от броя и качеството на донорите, от организацията на самата програма, ресурсите на здравната система и от общото състояние на пациентите.
В България пациентите често имат по-нисък шанс за дългосрочно оцеляване в сравнение с тези в чужбина. Преживяемостта след трансплантации е най-прекият показател за ефективността на системата. Спешно е необходим подробен анализ, въз основа на който да се вземат мерки за нейното подобряване.
Използвана литература
Петкова, Я. (27 юни 2025). Трансплантациите у нас: Чернодробните и бъбречните догонват европейските, сърдечните са критични. OffNews. Достъпно на https://offnews.bg/razsledvane/transplantatciite-u-nas-chernodrobnite-i-babrechnite-dogonvat-evropej-846768.html (offnews.bg)
Azhar, A., Defor, E., Bandyopadhyay, D., Kamal, L., Tanriover, B., & Gupta, G. (2024). Long-term effects of center volume on transplant outcomes in adult kidney transplant recipients. PLOS ONE, 19(6), e0301425. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0301425 PubMed+1
Hsieh, C.-E., Hsu, Y.-L., Lin, K.-H., Lin, P.-Y., Hung, Y.-J., Lai, Y.-C., Weng, L.-C., & Chen, Y.-L. (2021). Association between surgical volumes and hospital mortality in patients: A living donor liver transplantation single center experience. BMC Gastroenterology, 21, 228. https://doi.org/10.1186/s12876-021-01732-6 BioMed Central
Reese, P. P., Yeh, H., Thomasson, A. M., Shults, J., & Markmann, J. F. (2009). Transplant center volume and outcomes after liver retransplantation. American Journal of Transplantation, 9(2), 309–317. https://doi.org/10.1111/j.1600-6143.2008.02488.x PubMed
Siddique, F., Patil, S., Rajagopal, K., Entwistle, J. W., Morris, R. J., Bodzin, A., & Tchantchaleishvili, V. (2025). Heart transplant centers with and without liver transplant programs: Analysis of Scientific Registry of Transplant Recipients metrics. Journal of Surgical Research, 305, 131–135. https://doi.org/10.1016/j.jss.2024.11.015
Takagi, K., Outmani, L., Kimenai, H. J. A. N., Terkivatan, T., Tran, K. T. C., Ijzermans, J. N. M., & Minnee, R. C. (2020). Learning curve of kidney transplantation in a high-volume center: A cohort study of 1466 consecutive recipients. International Journal of Surgery, 80, 129–134. https://doi.org/10.1016/j.ijsu.2020.06.047 PubMed+1
