Съдържание
Проведохме онлайн анкетно проучване по въпроси, свързани с мозъчната смърт, сред лекари и студенти по медицина в периода октомври-ноември 2024 г. Изследването е част от проект с цел да направим отделенията за интензивно лечение по-съответни на нуждите на медицинския персонал, пациентите и техните близки.
До момента се включиха общо 40 души. Най-много хора попълниха анкетата по време на 23-тия Национален конгрес по анестезиология и интензивно лечение, където представихме проблематиката на мозъчната смърт в България и работата си във връзка с установяване на смърт по неврологични критерии в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Демографски данни
Мъже 62,5%, жени 37,5%.
Родени между 1960 и 2002 г., разпределението по възраст е равномерно.
Семейно положение. 60% брак или съжителство, 30% необвързани, останалите разведени или вдовец/вдовица.
Религия. 82,5% са посочили православно християнство, има шест атеисти, един протестант.
Етнически произход. 95% български, един – турски и един арменец.
Най-много от анкетираните работят в област София – 47,4%. Петима – в Бургас, трима в Пловдив, останалите във Варна, Велико търново, Плевен, Русе, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Специалности. 70,7% специалност АИЛ, 22% още не са взели специалност, трима с друга специалност – спешна медицина, ендокринология, кардиология, един още не е завършил университет.
Запознатост с установяването на мозъчна смърт
90% от участниците разпознават признаците на мозъчната смърт.
63% от участниците свързват мозъчната смърт с дейностите по донорство.
36,6% знаят, че мозъчна смърт се установява във всички случаи на трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност.
Половината от анкетираните знаят, че процедурата за установяване на смърт по неврологични критерии е утвърдена с Наредба №14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт.
90,3% знаят как се установява мозъчна смърт.
Повечето не са участвали в процедура за установяване на смърт по неврологични критерии. 27% са присъствали, но не са участвали.
Нагласи към установяването на мозъчна смърт
Почти 70% смятат, че във всички случаи на трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност трябва да се установява смърт по неврологични критерии. 22% – че трябва да се установява, когато пациентът може да стане донор на органи. 9,8% – че не трябва да е задължително, а по преценка според ситуацията и нагласите на близките.
В случай на смърт на пациент повече от половината от участниците предпочитат да уведомяват близките в лична среща. 22% заявяват предпочитание да ги уведомяват по телефона.
93% от участниците биха предпочели при наличие на признаци на мозъчна смърт при техен близък тя да бъде установена.
93% от участниците биха предпочели при наличие на признаци на мозъчна смърт при тях самите, тя да бъде установена. Всички участници искат да бъде съобщено на близките им.
Причини да не се установява мозъчна смърт
Като основни причини да не се установява мозъчна смърт в болниците, където работят, 52,5% от участниците посочват възприетата практика пациентите да бъдат лекувани „до последно“ и липсата на ясна процедура.
Законодателните разпоредби и процедури за установяване на смърт по неврологични критерии са съвсем ясни. Ако разгледаме отговорите на въпроси 2, 3, 4, 5 и 6, изглежда, че неяснотата донякъде се дължи на образователната празнина по отношение на мозъчната смърт, донякъде на липсващата практика и оттам – липсата на мотивация специалистите да се запознаят с нормативите.
Отношение към прекратяване на командното дишане
Повече от 80% от участниците смятат, че след като е установена мозъчна смърт, при не-донорите трябва да се прекратят командното дишане и кръвообращение. 34% от тях имат притеснения, че при това близките може да реагират остро.
75% от участниците предпочитат командното дишане и кръвообращение да бъдат прекратени веднага след установяване на смърт по неврологични критерии при техен близък. 17,5% предпочитат те да бъдат поддържани до спонтанно спиране на сърдечната дейност.
85% от участниците предпочитат командното дишане и кръвообращение да бъдат прекратени веднага след установяване на смърт по неврологични критерии при тях самите. 12,5% предпочитат те да бъдат поддържани до спонтанно спиране на сърдечната дейност.
В заключение
Участниците в анкетата разпознават признаците на мозъчната смърт, но погрешно асоциират установяването ѝ с вземане на органи за трансплантация, а не с нормалните дейности по установяване на смърт, когато тя е настъпила. Те не са добре запознати добре с нормативите. Малък процент са информирани за мозъчната смърт в рамките на университетското им образование.
Може би най-важният резултат от анкетата е, че според преобладаващото мнозинство от участниците, мозъчна смърт трябва да се установява във всички случаи, когато има признаци за нея. Това влиза в силно противоречие с възприетите практики. За реалния брой случаи на установяване на мозъчна смърт можете да научите тук.
Едно съществено малцинство от специалисти имат притеснения, свързани със съобщаването за смърт на пациент на близките му.
Някои смятат, че починалите в мозъчна смърт трябва да бъдат лекувани до спиране на сърдечната дейност. Те са малко, но е важно да се проучат аргументите им.
Резултатите от тази анкета не са представителни за цялата съвкупност от специалисти в България. Смятаме, че е неотложно подобно проучване да бъде направено сред всички специалисти, работещи в клиники и отделения, където настъпва мозъчна смърт, но е много важно мнението и на останалите медици. Ако още не сте попълнили анкетата, Ви каним да го направите тук.
